3.12.2008 г., 20:24

Езеро

1.5K 0 3
Къде отиде, мое езеро синьо,
обагрено със златисти окраски?
Къде са дантелите студени,
в които някога потапях ръка?
Къде е върбата самотна
с окапали листа и клюмнали
от вятъра клони?
Къде са патиците от бяла коприна,
които плуваха бодро в твоите прегръдки?
Къде са лебедите снежни, кашмирени,
навели свенливо глава?
Къде са листенцата, плаващи
върху леките вълни на повърхността?
Остана моето езеро там - някъде в миналото,
далече от мен, но споменът за него
не ще избледнее в моето съзнание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...