Езерото с лилиите

7 сент. 2010 г., 22:10

Поэзия » Философская

483 0 3

Не храни вече никой златни рибки.

И в езерото няма, няма лилии.

Наоколо деца отново припкат,

ала до него никога не спират...

Отидоха си рибките нанякъде

и лилиите жалостно посърнаха...

Върбите стари тихичко заплакаха...

И времето отказа да се върне...

Не храни вече никой рибки златни

във езерото - езерото с лилии...

Самотен старец седна там за кратко,

за да си върне спомените мили...

Но във водата – мъртва, непрогледна,

така и нищо не успя да види...

Паричка хвърли – като за последно.

И после бавно, бавно си отиде...

Септември 2010

ananel (Нелиса)

2010-09-14T17:01:10+03:00

Жалко е, когато запустее нещо красиво...
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-08T00:45:21+03:00

Хубав стих!
sunffloers (Галя Мяховска)

2010-09-07T22:48:46+03:00

Много ми хареса!