7 сент. 2010 г., 22:10

Езерото с лилиите

705 0 3

 

 

Не храни вече никой златни рибки.

И в езерото няма, няма лилии.

Наоколо деца отново припкат,

ала до него никога не спират...

 

Отидоха си рибките нанякъде

и лилиите жалостно посърнаха...

Върбите стари тихичко заплакаха...

И времето отказа да се върне...

 

Не храни вече никой рибки златни

във езерото - езерото с лилии...

Самотен старец седна там за кратко,

за да си върне спомените мили...

 

Но във водата – мъртва, непрогледна,

така и нищо не успя да види...

Паричка хвърли – като за последно.

И после бавно, бавно си отиде...

 

Септември 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...