* * *
Дрехите,
които не облякохме.
Думите,
които си спестихме.
Песните,
които не изпяхме.
Грешките,
които не простихме.
Устните,
които не целунахме...
Книгите,
потънали във прах.
Нощите,
в които не сънувахме,
вкопчени
в един измислен страх.
Всичките пътеки
неотъпкани
и мечти,
потънали в мъгла...
Детските усмивки,
днес помръкнали
върху
уморените лица...
Вярваш ли, че още не е късно
всичко в този миг да промениш?
Давам ти зрънце Любов възкръснала.
Ти реши какво ще посадиш.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
