2.04.2020 г., 16:47

* * *

2K 7 6

Дрехите,
които не облякохме.
Думите, 
които си спестихме.
Песните,  
които не изпяхме.
Грешките,  
които не простихме.
Устните, 
които не целунахме...
Книгите,  
потънали във прах.
Нощите, 
в които не сънувахме,
вкопчени 
в един измислен страх.
Всичките пътеки
неотъпкани
и мечти,
потънали в мъгла...
Детските усмивки,
днес помръкнали 
върху
уморените лица...

 

Вярваш ли, че още не е късно
всичко в този миг да промениш?
Давам ти зрънце Любов възкръснала.
Ти реши какво ще посадиш.

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...