НОЩТА отново идва да притисне
клепачите ми, морно натежали,
да приюти надежда в малък пристан,
че цял ден бурите са я люляли,
да улови мечтите-падащи комети,
да изрисува чудни светове,
където стихва болката в сърцето,
не спряло само тебе да зове.
В нощта, прикриваща сълзите
от другите с магически воал,
танцуват бляскаво звездите
на празничен небесен бал
и рамото ми деликатно
докосваш с парещи ръце,
на танц ме каниш, малко плахо...
Пристъпвам с тупкащо сърце,
през миглите си те поглеждам
и се оставям - ей така -
да ме завихриш безметежно
като във бързей на река,
да ме люлееш до безпамет
като безкраен океан,
да ми хареса, да остана
със теб в света от нас желан...
14.02.2014. Лондон
© Росица Чакърова Все права защищены