16 февр. 2014 г., 15:20

* * *

595 0 0

НОЩТА отново идва да притисне

клепачите ми, морно натежали,

да приюти надежда в малък пристан,

че цял ден бурите са я люляли,

 

да улови мечтите-падащи комети,

да изрисува чудни светове,

където стихва болката в сърцето,

не спряло само тебе да зове.

 

В нощта, прикриваща сълзите

от другите с магически воал,

танцуват бляскаво звездите

на празничен небесен бал

 

и рамото ми деликатно

докосваш с парещи ръце,

на танц ме каниш, малко плахо...

Пристъпвам с тупкащо сърце,

 

през миглите си те поглеждам

и се оставям - ей така -

да ме завихриш безметежно

като във бързей на река,

 

да ме люлееш до безпамет

като безкраен океан,

да ми хареса, да остана

със теб в света от нас желан...

 

14.02.2014. Лондон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...