НОЩТА отново идва да притисне

клепачите ми, морно натежали,

да приюти надежда в малък пристан,

че цял ден бурите са я люляли,

да улови мечтите-падащи комети,

да изрисува чудни светове,

където стихва болката в сърцето,

не спряло само тебе да зове.

В нощта, прикриваща сълзите

от другите с магически воал,

танцуват бляскаво звездите

на празничен небесен бал

и рамото ми деликатно

докосваш с парещи ръце,

на танц ме каниш, малко плахо...

Пристъпвам с тупкащо сърце,

през миглите си те поглеждам

и се оставям - ей така -

да ме завихриш безметежно

като във бързей на река,

да ме люлееш до безпамет

като безкраен океан,

да ми хареса, да остана

със теб в света от нас желан...

14.02.2014. Лондон