25 мар. 2008 г., 21:47

* * * 

  Поэзия » Другая
564 0 3

Някой ще ми даде ли парченце хляб,

ако умирам бавно от глад?

Ако съм чужда - никому позната

в големия разбунен град?

Някой ще види ли очите ми -

прекалено стари върху младо лице?

Или ще се загледат в дрехите ми -

да разберат коя съм... Откъде?

- Аз съм никоя и ничия, и такава

ще остана!

Днеска съм тук, а утре ме няма,

най-много да заплаче някоя

объркана избеляла врана. :)

 

© Зорница Аламанчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??