* * *
Някой ще ми даде ли парченце хляб,
ако умирам бавно от глад?
Ако съм чужда - никому позната
в големия разбунен град?
Някой ще види ли очите ми -
прекалено стари върху младо лице?
Или ще се загледат в дрехите ми -
да разберат коя съм... Откъде?
- Аз съм никоя и ничия, и такава
ще остана!
Днеска съм тук, а утре ме няма,
най-много да заплаче някоя
объркана избеляла врана. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени
