Някой ще ми даде ли парченце хляб,
ако умирам бавно от глад?
Ако съм чужда - никому позната
в големия разбунен град?
Някой ще види ли очите ми -
прекалено стари върху младо лице?
Или ще се загледат в дрехите ми -
да разберат коя съм... Откъде?
- Аз съм никоя и ничия, и такава
ще остана!
Днеска съм тук, а утре ме няма,
най-много да заплаче някоя
объркана избеляла врана. :)
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
