След малко ще заплача от очите ти,
защото много лесно се предавам,
на тембъра ти блъскащ се в стените,
на утрото покрило в сняг паважа.
От буквите изпъкнали по вените,
от топлото очакване в прозорец,
на ехото ударило се в дланите
и скитащата сянка с чудотворец.
Изгубих я. Затича се след тебе.
Бездомна като думите побягна.
Едва ли те прегръща, вместо мене...
Едва ли си я срещал. Не. Не вярвам. ...