1 сент. 2009 г., 10:03

Фадо край морето

990 0 5

ФАДО КРАЙ МОРЕТО

 

Знам, едно фадо ще ме накара

да почувствам, че съм още жив!...

Този свят остави ме щастлив -

съхранил осанката ми стара!...

 

Пръсти кой по струните прокара,

за да ме прелее във мига,

в който няма болка и тъга,

щом морето още помни бриза?...

 

Бавно по брега девойка слиза...

Вятърът ухае на липи...

Някой тихо свири на китара,

 

а морето тъй дълбоко спи...

Вдишвам леко утринна омара...

Пее във сърцето ми Мариза...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че сте се отбили, Джейн и Безжичен! Тъй и не съм си натопил дори краката в морето тази година, ама като ми иде отвътре... Хубава и мъдра есен ви желая!
  • Ей, появи се! Почнах да те забравям Интересна форма и май рядко използване вече...
  • "Пръсти кой по струните прокара,

    за да ме прелее във мига,

    в който няма болка и тъга,

    щом морето още помни бриза?.."
    Разбира се, че е съдбата!
    Поздравления поете!

  • ФадОто чудеса прави! И е много по-добро от този сонет! Поздрави и от мен, Петя! Хубава и мъдра есен!
  • Ухание на нежност, на море и... още нещо!
    Поздрави, Ванилин!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...