7 окт. 2008 г., 06:23

Фалшив Рай

686 0 2

Зелени хълмове, опасващи морето.

Пътеки, цепещи смълчаните поля,

покрити с скреж, навяващ болка във сърцето

в натрапчив спомен за несбъдната мечта.

 

Студени устни ми шептят зловещо:

“Това е сън извън реалността.”

Стоя сред пустотата под небето

и знам, че няма път през пропастта.

 

Зад мен е раят, който сам създадох,

измамен в свойта красота.

И всички мостове натам са илюзорни,

без съдържание в реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички сме се чувствали така,но не всички можем да го изразим с думи
    Поадрави и дано никога вече да не е фалшив твоя РАЙ
  • всички носим по един такъв рай в душата си...да ни е светло в миговете на тъга...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...