Зелени хълмове, опасващи морето.
Пътеки, цепещи смълчаните поля,
покрити с скреж, навяващ болка във сърцето
в натрапчив спомен за несбъдната мечта.
Студени устни ми шептят зловещо:
“Това е сън извън реалността.”
Стоя сред пустотата под небето
и знам, че няма път през пропастта.
Зад мен е раят, който сам създадох,
измамен в свойта красота.
И всички мостове натам са илюзорни,
без съдържание в реалността.