Зелени хълмове, опасващи морето.
Пътеки, цепещи смълчаните поля,
покрити с скреж, навяващ болка във сърцето
в натрапчив спомен за несбъдната мечта.
Студени устни ми шептят зловещо:
“Това е сън извън реалността.”
Стоя сред пустотата под небето
и знам, че няма път през пропастта.
Зад мен е раят, който сам създадох,
измамен в свойта красота.
И всички мостове натам са илюзорни,
без съдържание в реалността.
© Иван Проданов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
