Фалшиво
Фалшиво
Пеят днес камбаните
Замръзнали под ранно пролетния дъжд
Накацали ги погребално враните...
Аз хвърлям камък
Да изчезнат изведнъж
Аз кой съм
Да те питам откъде дойде
И колко път обувките ти са видели
Щом всеки ден във който ме четеш
Поливаш мъничкото цвете в мене
За да може да расте
За да достигна мястото в което
Враните говорят тихо
Зад завеси от велурен мрак
Ми трябва някой като теб да ме повика
И да ми покаже как...
Фалшивото
По-хубаво понякога звучи
По-истинско
Ако са отворени очите ти
И ако искаш
Защото ние всички се преструваме
И в крайна сметка всички сме лъжи
Защото има кой да ни купува
И да ни почеше като ни сърби
Така че аз хвърлям камък по камбаните
И враните изчезват
Изведнъж
За да кацнат другаде
И друг да ги нахрани
Под ранно пролетния дъжд
12 март 2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
