26 окт. 2011 г., 00:18

Фалшиво

937 0 9

Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена,
наричана със грозни имена,
а истинската, в тебе спотаена,
реда си чакала е до сега...
Разбрах, че няма край да има,
във пръстен сме заключени, нали?
Едни и същи епизоди щрака -
житейската ни лента се върти...
За стотен път щом кажа "Сбогом",
се смее твоят персонаж -
за стотен път раздялата отлагам
и ставам част от смешния колаж...
С рефрена някак поизтъркан -
не казвай "Край и... Сбогом"... не сега...
животът ни е толкова объркан
и чувствата изпитва ни така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Ех, благодаря ви , приятелки мои... Зная, че ме усещате с поетичните си души, благодаря Ви!
  • Щом в пръстен сте заключени...спасение няма.
    Дресировка трябва тук,нещо като укротяване на опърничавия...Шегичка,разбира се.
    Хубав стих!Привет!
  • Силно и истинно!Поздравления!
  • Във пръстен сме заключени,нали!Заради този пръстен се затриват цели животи!Прекрасно написано!Адмираций!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...