26.10.2011 г., 0:18

Фалшиво

938 0 9

Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена,
наричана със грозни имена,
а истинската, в тебе спотаена,
реда си чакала е до сега...
Разбрах, че няма край да има,
във пръстен сме заключени, нали?
Едни и същи епизоди щрака -
житейската ни лента се върти...
За стотен път щом кажа "Сбогом",
се смее твоят персонаж -
за стотен път раздялата отлагам
и ставам част от смешния колаж...
С рефрена някак поизтъркан -
не казвай "Край и... Сбогом"... не сега...
животът ни е толкова объркан
и чувствата изпитва ни така...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Ех, благодаря ви , приятелки мои... Зная, че ме усещате с поетичните си души, благодаря Ви!
  • Щом в пръстен сте заключени...спасение няма.
    Дресировка трябва тук,нещо като укротяване на опърничавия...Шегичка,разбира се.
    Хубав стих!Привет!
  • Силно и истинно!Поздравления!
  • Във пръстен сме заключени,нали!Заради този пръстен се затриват цели животи!Прекрасно написано!Адмираций!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...