Oct 26, 2011, 12:18 AM

Фалшиво

  Poetry » Love
944 0 9

Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена,
наричана със грозни имена,
а истинската, в тебе спотаена,
реда си чакала е до сега...
Разбрах, че няма край да има,
във пръстен сме заключени, нали?
Едни и същи епизоди щрака -
житейската ни лента се върти...
За стотен път щом кажа "Сбогом",
се смее твоят персонаж -
за стотен път раздялата отлагам
и ставам част от смешния колаж...
С рефрена някак поизтъркан -
не казвай "Край и... Сбогом"... не сега...
животът ни е толкова объркан
и чувствата изпитва ни така...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Ех, благодаря ви , приятелки мои... Зная, че ме усещате с поетичните си души, благодаря Ви!
  • Щом в пръстен сте заключени...спасение няма.
    Дресировка трябва тук,нещо като укротяване на опърничавия...Шегичка,разбира се.
    Хубав стих!Привет!
  • Силно и истинно!Поздравления!
  • Във пръстен сме заключени,нали!Заради този пръстен се затриват цели животи!Прекрасно написано!Адмираций!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...