23 авг. 2011 г., 21:17

Фантазирам...

1.3K 0 3

Някакъв релеф разкривам

под червената завивка.

А до него пък намирам

най-красивата усмивка.

 

Тръгнах аз да го проучвам -

вдигнах мойто одеяло.

И познай какво улучвам

аз - прекрасно женско тяло!

 

Бързо секнаха словата!!

Спрях да мисля и умувам!

Смело хукнах към краката

със уста да ги целувам.

 

Почнах аз със ходилата;

на прасците се любувах;

После стигнах до бедрата,

дето толкова жадувах.

 

Сетне делтата заветна

аз усетих, наближих.

И тогава неусетно

със език я покорих.

 

Бавно минах през корема,

той на мен се услади.

После тръгнах да превзема

двете хубави гърди.

 

Потопих се в мекотата,

двата свята посетих.

Превъзбудих сетивата,

рая, ада преоткрих!

 

Страстно аз врата пресякох

и понечих към главата.

И тогава се засякох

с на обекта ми устата:

 

влажна, топла и червена,

точно както я желая;

нищо в цялата вселена

ми не пречи да мечтая!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...