ФАНТАЗИЯ

20 июл. 2007 г., 08:58

Поэзия

509 0 2

ФАНТАЗИЯ

Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й.
Във дъбравата трептят светулки.
Красят косите на момиче в бяло.
Опиянен и дишайки на пресекулки,
аз чувствам, че душата ми не е умряла.

ФАНТАЗИЯ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения