ФАНТАЗИЯ
ФАНТАЗИЯ
Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й.
Във дъбравата трептят светулки.
Красят косите на момиче в бяло.
Опиянен и дишайки на пресекулки,
аз чувствам, че душата ми не е умряла.
Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й.
Във дъбравата трептят светулки.
Красят косите на момиче в бяло.
Опиянен и дишайки на пресекулки,
аз чувствам, че душата ми не е умряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
