fric65 (Венцислав)
98 35
20.07.2007 г., 8:58 ч.

ФАНТАЗИЯ 

  Поезия
463 0 2
ФАНТАЗИЯ

Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й.
Във дъбравата трептят светулки.
Красят косите на момиче в бяло.
Опиянен и дишайки на пресекулки,
аз чувствам, че душата ми не е умряла. 

© Венцислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??