fric65 (Венцислав)
98 35
Jul 20, 2007, 8:58 AM

ФАНТАЗИЯ 

  Poetry
508 0 2
ФАНТАЗИЯ

Нощта прегръща с сянката си слънцето.
Луната като самодива се прокрадва във усоите.
Тревите махат от устата на щурците зрънцето
и те със жаден глас запяват във гората и покоите й.
Във дъбравата трептят светулки.
Красят косите на момиче в бяло.
Опиянен и дишайки на пресекулки,
аз чувствам, че душата ми не е умряла. 

© Венцислав All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??