17 нояб. 2017 г., 13:36

Фантазия

880 1 1

Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.

Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.

Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.

Хор от диви животни с диригент маймуна.

Отпивам от живата вода за да избистря погледа си,

ала трябва да побързам за да дам ред и на крачещата мухоморка,

която стои зад мен със стомна в ръце.

Как се озовах в този свят на фантазия?

Провикнах се силно, а от дърветата излетяха

хиляди клавишни комбинации с гълъбови криле.

Изморен легнах на зелената трева за да заспя,

а когато се събудих вече бях на друга планета.

Кожата ми се състоеше от дантелено листо на цвете

и посрещаше устните на една сърна.

Отново се провикнах, ала за тази планета всичко е шепот...

накрая бях изяден от собственото си въображение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...