17 нояб. 2017 г., 13:36

Фантазия

887 1 1

Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.

Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.

Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.

Хор от диви животни с диригент маймуна.

Отпивам от живата вода за да избистря погледа си,

ала трябва да побързам за да дам ред и на крачещата мухоморка,

която стои зад мен със стомна в ръце.

Как се озовах в този свят на фантазия?

Провикнах се силно, а от дърветата излетяха

хиляди клавишни комбинации с гълъбови криле.

Изморен легнах на зелената трева за да заспя,

а когато се събудих вече бях на друга планета.

Кожата ми се състоеше от дантелено листо на цвете

и посрещаше устните на една сърна.

Отново се провикнах, ала за тази планета всичко е шепот...

накрая бях изяден от собственото си въображение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...