17 нояб. 2017 г., 13:36

Фантазия

884 1 1

Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.

Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.

Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.

Хор от диви животни с диригент маймуна.

Отпивам от живата вода за да избистря погледа си,

ала трябва да побързам за да дам ред и на крачещата мухоморка,

която стои зад мен със стомна в ръце.

Как се озовах в този свят на фантазия?

Провикнах се силно, а от дърветата излетяха

хиляди клавишни комбинации с гълъбови криле.

Изморен легнах на зелената трева за да заспя,

а когато се събудих вече бях на друга планета.

Кожата ми се състоеше от дантелено листо на цвете

и посрещаше устните на една сърна.

Отново се провикнах, ала за тази планета всичко е шепот...

накрая бях изяден от собственото си въображение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...