Фар

Поэзия » Философская

1.2K 6 29

Отгоре небето,

под него морето

мастилено, грозно

бесней

от земните сили

сякаш проклето

солената пяна

високо си рей.

Светкавица с устрем

грохот разцепи

за миг вцепени се

море и земя,

а после се вкопчиха

и вой се разнесе

брегът затрепера,

вода го заля.

Фарът самотен

в скалата се вкопчил

без страх от стихии

и морски вълни

пак свети на кораб,

морета пребродил

и пази моряци

от скрити злини.

Юни, 2020г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,благодаря ти много за присъствието.Радвам се ,че стихът ми ти е харесал.Желая ти много здраве и вдъхновение!

2020-07-19T13:33:40+03:00
rumbic (Руми)

Морските теми винаги вълнуват, може би защото морето често е олицетворение на живота с всички бури и стихии през които преминаваме, а фарът е надеждата, към която сме се устремили! Много ми хареса стихотворението ти, Гавраиле, поздрав и от мен!

2020-07-03T11:17:42+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Дени,морето е като любовта.Има много лица и подсъзнателно всичките искаме да ги видим.Радвам се че това което съм написал ти е харесало.Поздрав!

2020-07-02T06:12:27+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,както винаги прочетох ти коментара с удоволствие защото ти с твоят поглед даваш винаги интересна интерпретация на творбата
за което ти благодаря.Хубав юли с много радост!

2020-07-02T05:55:33+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Много хубаво, Гавраил. Страхувам се от морските бурите, но твоята е с добър финал! Едно различно описание на морето си ни предложил.

2020-07-01T08:29:51+03:00