29 jun 2020, 17:11

Фар

1.2K 6 29

Отгоре небето,

под него морето

мастилено, грозно

бесней

от земните сили

сякаш проклето

солената пяна

високо си рей.

Светкавица с устрем

грохот разцепи

за миг вцепени се

море и земя,

а после се вкопчиха

и вой се разнесе

брегът затрепера,

вода го заля.

Фарът самотен

в скалата се вкопчил

без страх от стихии

и морски вълни

пак свети на кораб,  

морета пребродил

и пази моряци

от скрити злини.

 

Юни, 2020г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Руми,благодаря ти много за присъствието.Радвам се ,че стихът ми ти е харесал.Желая ти много здраве и вдъхновение!
  • Морските теми винаги вълнуват, може би защото морето често е олицетворение на живота с всички бури и стихии през които преминаваме, а фарът е надеждата, към която сме се устремили! Много ми хареса стихотворението ти, Гавраиле, поздрав и от мен!
  • Дени,морето е като любовта.Има много лица и подсъзнателно всичките искаме да ги видим.Радвам се че това което съм написал ти е харесало.Поздрав!
  • Иржи,както винаги прочетох ти коментара с удоволствие защото ти с твоят поглед даваш винаги интересна интерпретация на творбата
    за което ти благодаря.Хубав юли с много радост!
  • Много хубаво, Гавраил. Страхувам се от морските бурите, но твоята е с добър финал! Едно различно описание на морето си ни предложил.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...