29.06.2020 г., 17:11

Фар

1.2K 6 29

Отгоре небето,

под него морето

мастилено, грозно

бесней

от земните сили

сякаш проклето

солената пяна

високо си рей.

Светкавица с устрем

грохот разцепи

за миг вцепени се

море и земя,

а после се вкопчиха

и вой се разнесе

брегът затрепера,

вода го заля.

Фарът самотен

в скалата се вкопчил

без страх от стихии

и морски вълни

пак свети на кораб,  

морета пребродил

и пази моряци

от скрити злини.

 

Юни, 2020г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми,благодаря ти много за присъствието.Радвам се ,че стихът ми ти е харесал.Желая ти много здраве и вдъхновение!
  • Морските теми винаги вълнуват, може би защото морето често е олицетворение на живота с всички бури и стихии през които преминаваме, а фарът е надеждата, към която сме се устремили! Много ми хареса стихотворението ти, Гавраиле, поздрав и от мен!
  • Дени,морето е като любовта.Има много лица и подсъзнателно всичките искаме да ги видим.Радвам се че това което съм написал ти е харесало.Поздрав!
  • Иржи,както винаги прочетох ти коментара с удоволствие защото ти с твоят поглед даваш винаги интересна интерпретация на творбата
    за което ти благодаря.Хубав юли с много радост!
  • Много хубаво, Гавраил. Страхувам се от морските бурите, но твоята е с добър финал! Едно различно описание на морето си ни предложил.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...