27 апр. 2007 г., 16:00

ФАТАЛНА грешка

1.6K 0 11

Не, да вярвам аз не мога,
но в мене нещо май се скъсва.
Смес от ярост, мъка и тревога,
сърцето мое карат да се пръсва.

Къде допуснах грешката фатална,
нима по-мил от мен е тоя?
Кой роди интригата скандална,
чия ще си, на него или моя?

Какво забравих да ти дам?
Сърце, душа, мечти и тяло,
винаги любезен, мил и прям,
отдавах себе си изцяло.

Целувките му сигурно са страстни?
Напомнят ти за мен... или за други?
Любовните ни трепети и сласти
в мига съдбовен ти загуби.

Бавна смърт е мойта самота,
убива всичко, а преди обичах.
О, мила, ти погуби любовта,
с която аз на теб се вричах!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих както винаги Много ми хареса
  • Ами така е...всеки греши,но важното е да гледаме напред и да запомним, че това, което сме простили, утре може и на нас да ни го простят!!! Поздрав за стиха
  • Много хубав е стиха ти!!!
    Поздрави и добре дошъл!!!
  • ДОБРЕ ДОШЪЛ И ОТ МЕН В СЕМЕЙСТВОТО НА РОМАНТИЦИТЕ!
    ХУБАВ СТИХ!бРАВО!
  • Много красива творба, макари малко тъжна. Браво, много ми хареса

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...