26 авг. 2010 г., 22:00

* * * 

  Поэзия » Другая
760 0 11

 

На кръстопът отдавна аз стоя,

мъглата всички пътища покрива.

С молба поглеждам бялата луна -

пътека да огрее, та дори трънлива.

 

А тя покрива своето лице,

челото мръщи, погледа отвръща.

Свикнах вече и сама ми е добре,

каквото днес - и утре пак е същото…

 

 

 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??