На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице,
челото мръщи, погледа отвръща.
Свикнах вече и сама ми е добре,
каквото днес - и утре пак е същото…
© Мария Все права защищены
и заблестява слънце...
много хубаво стихотворение, много.