26.08.2010 г., 22:00 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
758 0 11

 

На кръстопът отдавна аз стоя,

мъглата всички пътища покрива.

С молба поглеждам бялата луна -

пътека да огрее, та дори трънлива.

 

А тя покрива своето лице,

челото мръщи, погледа отвръща.

Свикнах вече и сама ми е добре,

каквото днес - и утре пак е същото…

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??