10 февр. 2010 г., 13:59

* * *

603 0 2

 

 

 

                                                  Думите,

                                                  захвърлени

                                                  в безсмислие,

                                                  ще ни простят ли...

                                                  Дни, години

                                                  синонимно бродене

                                                  в изказа безсилие,

                                                  ще се смилят ли...

                                                  Топлина и радост

                                                  си отнехме,

                                                  вкопчени

                                                  в изстинали брътвежи.

                                                  Къде сме?

                                                  Изгубихме ли се

                                                  в мечтата обич...

                                                  Пропасти и пътища

                                                  без изход,

                                                  потънаха в сълза.

                                                  ..................................

                                                  Три думи.

                                                  Любов и полет

                                                  за обичаните.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако са им останали криле!
  • Предизвика близко усещане в мен това стихотворение.
    Въпроси, въпроси...
    Благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...