10.02.2010 г., 13:59

* * *

602 0 2

 

 

 

                                                  Думите,

                                                  захвърлени

                                                  в безсмислие,

                                                  ще ни простят ли...

                                                  Дни, години

                                                  синонимно бродене

                                                  в изказа безсилие,

                                                  ще се смилят ли...

                                                  Топлина и радост

                                                  си отнехме,

                                                  вкопчени

                                                  в изстинали брътвежи.

                                                  Къде сме?

                                                  Изгубихме ли се

                                                  в мечтата обич...

                                                  Пропасти и пътища

                                                  без изход,

                                                  потънаха в сълза.

                                                  ..................................

                                                  Три думи.

                                                  Любов и полет

                                                  за обичаните.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако са им останали криле!
  • Предизвика близко усещане в мен това стихотворение.
    Въпроси, въпроси...
    Благодаря!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...