Feb 10, 2010, 1:59 PM

* * *

  Poetry » Other
600 0 2

 

 

 

                                                  Думите,

                                                  захвърлени

                                                  в безсмислие,

                                                  ще ни простят ли...

                                                  Дни, години

                                                  синонимно бродене

                                                  в изказа безсилие,

                                                  ще се смилят ли...

                                                  Топлина и радост

                                                  си отнехме,

                                                  вкопчени

                                                  в изстинали брътвежи.

                                                  Къде сме?

                                                  Изгубихме ли се

                                                  в мечтата обич...

                                                  Пропасти и пътища

                                                  без изход,

                                                  потънаха в сълза.

                                                  ..................................

                                                  Три думи.

                                                  Любов и полет

                                                  за обичаните.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако са им останали криле!
  • Предизвика близко усещане в мен това стихотворение.
    Въпроси, въпроси...
    Благодаря!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...