11 июн. 2016 г., 20:04

*****

1.2K 0 0

                              ***

                                      

 

И  всички звезди от небето

                                                в очите ти скочиха

и   ахнаха влюбени, трепетни,

                                                весели, палави.

Две дълги, смълчани,

                            безкрайно добри многоточия

в съзвездия малки

                            от нашите устни  отплаваха.

И светнаха дланите-

                            истински щедри вселени

събирали нежност

                           милиони светлинни години,

пътували,търсили, чакали, ваяли

                                                            мене-

тъй грешна, но пълна със обич

                                                 добра раковина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...