***
И всички звезди от небето
в очите ти скочиха
и ахнаха влюбени, трепетни,
весели, палави.
Две дълги, смълчани,
безкрайно добри многоточия
в съзвездия малки
от нашите устни отплаваха.
И светнаха дланите-
истински щедри вселени
събирали нежност
милиони светлинни години,
пътували,търсили, чакали, ваяли
мене-
тъй грешна, но пълна със обич
добра раковина.
© Снежана Петкова Все права защищены