11.06.2016 г., 20:04

*****

1.2K 0 0

                              ***

                                      

 

И  всички звезди от небето

                                                в очите ти скочиха

и   ахнаха влюбени, трепетни,

                                                весели, палави.

Две дълги, смълчани,

                            безкрайно добри многоточия

в съзвездия малки

                            от нашите устни  отплаваха.

И светнаха дланите-

                            истински щедри вселени

събирали нежност

                           милиони светлинни години,

пътували,търсили, чакали, ваяли

                                                            мене-

тъй грешна, но пълна със обич

                                                 добра раковина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...