Jun 11, 2016, 8:04 PM

*****

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                              ***

                                      

 

И  всички звезди от небето

                                                в очите ти скочиха

и   ахнаха влюбени, трепетни,

                                                весели, палави.

Две дълги, смълчани,

                            безкрайно добри многоточия

в съзвездия малки

                            от нашите устни  отплаваха.

И светнаха дланите-

                            истински щедри вселени

събирали нежност

                           милиони светлинни години,

пътували,търсили, чакали, ваяли

                                                            мене-

тъй грешна, но пълна със обич

                                                 добра раковина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...