12 февр. 2011 г., 23:14

Феникс

Поэзия

561 0 1

Тук съм...
Но вече не съм чиста.
Не съм изваяна от сълзи.
Горели, а после замръзнали.

Сега съм аз ...
Да - възродих се от пепелта.
Като феникс напред летя.
Доста дълго тук душата се застоя.

Пея...
Можеш ли да повярваш!?
Аз бях тази самотна душа,
бях тази мъртва сянка.

Танцувам...
Отвратен си, нали!?
Не ми пречи,
погледа си извърни!
Аз не съм тази, която бях преди!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬