26 мар. 2022 г., 18:05

Феникс

618 0 0

...Не, не съм мила, нито груба.

Не мога да бъда по-различна

 от това, което изградих.

Пътят ми беше дълъг и трънлив.

Не се предадох, но определено се изморих.

И въпреки, че сенките от миналото ме преследват, никога няма да погледна пак назад.

Там в сивотата с контраст на черно,

изчерпало моето търпение.

Там при лъскавото лицемерие,

предало моето доверие.

Не мога да си позволя да загубя още време.

Не мога да си позволя да се предам.

Моят път не започва и не свършва там.

И точно като феникс, издигнал се от пепелта, новото начало помогна ми да продължа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Беленска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...