26.03.2022 г., 18:05

Феникс

615 0 0

...Не, не съм мила, нито груба.

Не мога да бъда по-различна

 от това, което изградих.

Пътят ми беше дълъг и трънлив.

Не се предадох, но определено се изморих.

И въпреки, че сенките от миналото ме преследват, никога няма да погледна пак назад.

Там в сивотата с контраст на черно,

изчерпало моето търпение.

Там при лъскавото лицемерие,

предало моето доверие.

Не мога да си позволя да загубя още време.

Не мога да си позволя да се предам.

Моят път не започва и не свършва там.

И точно като феникс, издигнал се от пепелта, новото начало помогна ми да продължа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Беленска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...