27 сент. 2011 г., 23:05

Фестивал в Родопа планина (на Ели)

839 0 4

Фестивал в Родопа планина

(на Ели)

 

Времето е спряло във едно градче.

Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.

Времето е спряло, но реката си тече.

И конкурсът млади хора от света събрал е.

 

Стар чардак - керемиди  от планински камък.

Дувар, реден на сухо,  от дялана  планинска плът...

В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...

Калдаръм отпред,  уморен е... но бива го за път.

 

Двор голям - по средата горд  бунар  столетник,

под капака  с лъхаща от него хлад и благина... 

стои си там като забравен от доброто клетник,

със вода кристална  като  застинала във времето сълза.

 

Далеч  от градски шум и  бързане припряно,

далеч  от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...

хора млади търсят нещо тук  древно - неизпяно,

фолклор от извор,  по балкански...  и стар...  и специфичен.

 

От нации различни  танц и песен да се лей не спира.

Чудна нощ с  концерти –  в съпровод на хиляди щурци.

Мистика наоколо витае...  там високо  звезден куп  наподобява лира,

може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!

 

Млади хора! Много са насядали направо по земята.

Изпълненията екзотични  аплодират с възгласи и със ръце...

До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,

пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ригит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински си предал духа на фестивала и родпските красоти,вплетени като палитра във всяка строфа.Поздрав!
  • Поздрав аз съм родена само в Родопа планина,обичам хората безумно там.Ти прекрасно си го предал с любов.
  • Поздрав, Ригит!
    http://vbox7.com/play:b6f5ab6f
  • Бил съм на Татул... Чета те и знаеш ли какво ми пише акъла-вършитба, братле, как катърите чаткат с подкови ръжта връз малкото асфалт на Кръстатица! Такава мелодия е стиха ти...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...