27 sept 2011, 23:05

Фестивал в Родопа планина (на Ели)

  Poesía
840 0 4

Фестивал в Родопа планина

(на Ели)

 

Времето е спряло във едно градче.

Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.

Времето е спряло, но реката си тече.

И конкурсът млади хора от света събрал е.

 

Стар чардак - керемиди  от планински камък.

Дувар, реден на сухо,  от дялана  планинска плът...

В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...

Калдаръм отпред,  уморен е... но бива го за път.

 

Двор голям - по средата горд  бунар  столетник,

под капака  с лъхаща от него хлад и благина... 

стои си там като забравен от доброто клетник,

със вода кристална  като  застинала във времето сълза.

 

Далеч  от градски шум и  бързане припряно,

далеч  от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...

хора млади търсят нещо тук  древно - неизпяно,

фолклор от извор,  по балкански...  и стар...  и специфичен.

 

От нации различни  танц и песен да се лей не спира.

Чудна нощ с  концерти –  в съпровод на хиляди щурци.

Мистика наоколо витае...  там високо  звезден куп  наподобява лира,

може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!

 

Млади хора! Много са насядали направо по земята.

Изпълненията екзотични  аплодират с възгласи и със ръце...

До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,

пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ригит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истински си предал духа на фестивала и родпските красоти,вплетени като палитра във всяка строфа.Поздрав!
  • Поздрав аз съм родена само в Родопа планина,обичам хората безумно там.Ти прекрасно си го предал с любов.
  • Поздрав, Ригит!
    http://vbox7.com/play:b6f5ab6f
  • Бил съм на Татул... Чета те и знаеш ли какво ми пише акъла-вършитба, братле, как катърите чаткат с подкови ръжта връз малкото асфалт на Кръстатица! Такава мелодия е стиха ти...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....