27 sept 2011, 23:05

Фестивал в Родопа планина (на Ели)

  Poesía
842 0 4

Фестивал в Родопа планина

(на Ели)

 

Времето е спряло във едно градче.

Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.

Времето е спряло, но реката си тече.

И конкурсът млади хора от света събрал е.

 

Стар чардак - керемиди  от планински камък.

Дувар, реден на сухо,  от дялана  планинска плът...

В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...

Калдаръм отпред,  уморен е... но бива го за път.

 

Двор голям - по средата горд  бунар  столетник,

под капака  с лъхаща от него хлад и благина... 

стои си там като забравен от доброто клетник,

със вода кристална  като  застинала във времето сълза.

 

Далеч  от градски шум и  бързане припряно,

далеч  от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...

хора млади търсят нещо тук  древно - неизпяно,

фолклор от извор,  по балкански...  и стар...  и специфичен.

 

От нации различни  танц и песен да се лей не спира.

Чудна нощ с  концерти –  в съпровод на хиляди щурци.

Мистика наоколо витае...  там високо  звезден куп  наподобява лира,

може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!

 

Млади хора! Много са насядали направо по земята.

Изпълненията екзотични  аплодират с възгласи и със ръце...

До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,

пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ригит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истински си предал духа на фестивала и родпските красоти,вплетени като палитра във всяка строфа.Поздрав!
  • Поздрав аз съм родена само в Родопа планина,обичам хората безумно там.Ти прекрасно си го предал с любов.
  • Поздрав, Ригит!
    http://vbox7.com/play:b6f5ab6f
  • Бил съм на Татул... Чета те и знаеш ли какво ми пише акъла-вършитба, братле, как катърите чаткат с подкови ръжта връз малкото асфалт на Кръстатица! Такава мелодия е стиха ти...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...