Фестивал в Родопа планина (на Ели)
Фестивал в Родопа планина
(на Ели)
Времето е спряло във едно градче.
Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.
Времето е спряло, но реката си тече.
И конкурсът млади хора от света събрал е.
Стар чардак - керемиди от планински камък.
Дувар, реден на сухо, от дялана планинска плът...
В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...
Калдаръм отпред, уморен е... но бива го за път.
Двор голям - по средата горд бунар столетник,
под капака с лъхаща от него хлад и благина...
стои си там като забравен от доброто клетник,
със вода кристална като застинала във времето сълза.
Далеч от градски шум и бързане припряно,
далеч от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...
хора млади търсят нещо тук древно - неизпяно,
фолклор от извор, по балкански... и стар... и специфичен.
От нации различни танц и песен да се лей не спира.
Чудна нощ с концерти – в съпровод на хиляди щурци.
Мистика наоколо витае... там високо звезден куп наподобява лира,
може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!
Млади хора! Много са насядали направо по земята.
Изпълненията екзотични аплодират с възгласи и със ръце...
До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,
пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ригит Всички права запазени
