Sep 27, 2011, 11:05 PM

Фестивал в Родопа планина (на Ели)

  Poetry
837 0 4

Фестивал в Родопа планина

(на Ели)

 

Времето е спряло във едно градче.

Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.

Времето е спряло, но реката си тече.

И конкурсът млади хора от света събрал е.

 

Стар чардак - керемиди  от планински камък.

Дувар, реден на сухо,  от дялана  планинска плът...

В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...

Калдаръм отпред,  уморен е... но бива го за път.

 

Двор голям - по средата горд  бунар  столетник,

под капака  с лъхаща от него хлад и благина... 

стои си там като забравен от доброто клетник,

със вода кристална  като  застинала във времето сълза.

 

Далеч  от градски шум и  бързане припряно,

далеч  от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...

хора млади търсят нещо тук  древно - неизпяно,

фолклор от извор,  по балкански...  и стар...  и специфичен.

 

От нации различни  танц и песен да се лей не спира.

Чудна нощ с  концерти –  в съпровод на хиляди щурци.

Мистика наоколо витае...  там високо  звезден куп  наподобява лира,

може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!

 

Млади хора! Много са насядали направо по земята.

Изпълненията екзотични  аплодират с възгласи и със ръце...

До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,

пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ригит All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истински си предал духа на фестивала и родпските красоти,вплетени като палитра във всяка строфа.Поздрав!
  • Поздрав аз съм родена само в Родопа планина,обичам хората безумно там.Ти прекрасно си го предал с любов.
  • Поздрав, Ригит!
    http://vbox7.com/play:b6f5ab6f
  • Бил съм на Татул... Чета те и знаеш ли какво ми пише акъла-вършитба, братле, как катърите чаткат с подкови ръжта връз малкото асфалт на Кръстатица! Такава мелодия е стиха ти...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...