Sep 27, 2011, 11:05 PM

Фестивал в Родопа планина (на Ели)

  Poetry
838 0 4

Фестивал в Родопа планина

(на Ели)

 

Времето е спряло във едно градче.

Улица тиха със плакат. Ахааа - за фестивал е.

Времето е спряло, но реката си тече.

И конкурсът млади хора от света събрал е.

 

Стар чардак - керемиди  от планински камък.

Дувар, реден на сухо,  от дялана  планинска плът...

В ъгъла огнище – пещ с мъждукащ пламък...

Калдаръм отпред,  уморен е... но бива го за път.

 

Двор голям - по средата горд  бунар  столетник,

под капака  с лъхаща от него хлад и благина... 

стои си там като забравен от доброто клетник,

със вода кристална  като  застинала във времето сълза.

 

Далеч  от градски шум и  бързане припряно,

далеч  от техно, хаус, реклама и звук кански - синтетичен...

хора млади търсят нещо тук  древно - неизпяно,

фолклор от извор,  по балкански...  и стар...  и специфичен.

 

От нации различни  танц и песен да се лей не спира.

Чудна нощ с  концерти –  в съпровод на хиляди щурци.

Мистика наоколо витае...  там високо  звезден куп  наподобява лира,

може пък да е Орфей - прави от звезди за победителя венци!

 

Млади хора! Много са насядали направо по земята.

Изпълненията екзотични  аплодират с възгласи и със ръце...

До Татул се носи от концерта фестивален веселбата,

пълни тя със радост на планина Родопа старото сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ригит All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истински си предал духа на фестивала и родпските красоти,вплетени като палитра във всяка строфа.Поздрав!
  • Поздрав аз съм родена само в Родопа планина,обичам хората безумно там.Ти прекрасно си го предал с любов.
  • Поздрав, Ригит!
    http://vbox7.com/play:b6f5ab6f
  • Бил съм на Татул... Чета те и знаеш ли какво ми пише акъла-вършитба, братле, как катърите чаткат с подкови ръжта връз малкото асфалт на Кръстатица! Такава мелодия е стиха ти...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...