17 нояб. 2010 г., 12:02

Февруари

906 0 2

                                                         Февруари                                                                               

 

 

                              Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени                           

                                  за бъдеще и настояще.

                               Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката 

                                  има край.

                                Какво става с ближния? Какво става с неговата душа? 

                                Обичам всичко около мен, но така много те обикнах, че 

                                   ме е страх. Страх ме е да го покажа много. 

                                 Затова те кръстих Февруари с най-малкото дни от моите 

                                    мъки.

                                 Обич няма смисъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ледено Сърце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като се изключи, че формата на този текст <u>не е</u> поетична по никой мой критерий, мисля че съзирам някаква идея зад сценария на тази творба, която обаче е зле изпълнена тук.

    Финалът с "няма смисъл" е най- на мястото си.
  • Много ми хареса! Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...