17 нояб. 2010 г., 12:02

Февруари

908 0 2

                                                         Февруари                                                                               

 

 

                              Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени                           

                                  за бъдеще и настояще.

                               Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката 

                                  има край.

                                Какво става с ближния? Какво става с неговата душа? 

                                Обичам всичко около мен, но така много те обикнах, че 

                                   ме е страх. Страх ме е да го покажа много. 

                                 Затова те кръстих Февруари с най-малкото дни от моите 

                                    мъки.

                                 Обич няма смисъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ледено Сърце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като се изключи, че формата на този текст <u>не е</u> поетична по никой мой критерий, мисля че съзирам някаква идея зад сценария на тази творба, която обаче е зле изпълнена тук.

    Финалът с "няма смисъл" е най- на мястото си.
  • Много ми хареса! Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...