Февруари
Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени
за бъдеще и настояще.
Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката
има край.
Какво става с ближния? Какво става с неговата душа?
Обичам всичко около мен, но така много те обикнах, че
ме е страх. Страх ме е да го покажа много.
Затова те кръстих Февруари с най-малкото дни от моите
мъки.
Обич няма смисъл.
© Ледено Сърце All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
