* * *

Бяхме непознати,
бяхме истински и непокорни.
Бяхме невинни, влюбени,
бяхме неподправени.

На вярност се обричахме,
в любов се вричахме.
Щастието бдеше над нас,
но хванала го за ръката
ни следваше и тъгата.

Ние се смяхме, ние вярвахме
и се обичахме.
Сега аз плача и не вярвам,
но любовта все така
изгаря моята душа.

Ти? За тебе не зная,
но продължавам да мечтая
за отминалите дни,
когато ти ме плени.