22.03.2008 г., 18:13 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
657 0 0
 

Бяхме непознати,
бяхме истински и непокорни.
Бяхме невинни, влюбени,
бяхме неподправени.

На вярност се обричахме,
в любов се вричахме.
Щастието бдеше над нас,
но хванала го за ръката
ни следваше и тъгата.

Ние се смяхме, ние вярвахме
и се обичахме.
Сега аз плача и не вярвам,
но любовта все така
изгаря моята душа.

Ти? За тебе не зная,
но продължавам да мечтая
за отминалите дни,
когато ти ме плени.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??