22 февр. 2011 г., 20:37

****** 

  Поэзия » Другая
753 0 1

Стая със спомени, стени от очи,

вперени в моето утро...

След сън, ненамерил твои следи,

наяве е още по-трудно...

 

Беляза косите ми -

сребролунни пътеки към ада...

От щастие бяха сълзите ми,

а сега - от самотата награда...

 

За мен няма "сбогом",

по-силна си от Времето,

по-силна си дори от Бога,

по-истинска от Сътвореното.

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??