Feb 22, 2011, 8:37 PM

****** 

  Poetry » Other
755 0 1

Стая със спомени, стени от очи,

вперени в моето утро...

След сън, ненамерил твои следи,

наяве е още по-трудно...

 

Беляза косите ми -

сребролунни пътеки към ада...

От щастие бяха сълзите ми,

а сега - от самотата награда...

 

За мен няма "сбогом",

по-силна си от Времето,

по-силна си дори от Бога,

по-истинска от Сътвореното.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??