Фибро-агония...
920
0
20
Фибро-агония...
Скитам
по Z–образните
лабиринти
на спомените
и търся себе си,
преметнала ласото
на възприятията...
Там, където
нито аз, нито ти
сме били...
И все пак ни има.
Вдишвам
от спорадичното
движение на Браун
въздух...
Разширява
и опъва фибрите
на изтънелия ми ден...
Свива се
в пресекулките дъх,
разлива се
с нескончаемия
си спазъм...
Има те... има те...
Центрично притеглен...
В самото ребро...
Самото ребро
Адамово...
Там, където
мен самата
ме няма...
Не искам да те боли
от тая агония
(когато мен ме боли)...
Когато си в мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
