May 7, 2009, 11:33 AM

Фибро-агония...

917 0 20

Фибро-агония...


Скитам
по Z–образните
лабиринти
на спомените
и търся себе си,
преметнала ласото
на възприятията...
Там, където
нито аз, нито ти
сме били...
И все пак ни има.
Вдишвам
от спорадичното
движение на Браун
въздух...
Разширява
и опъва фибрите
на изтънелия ми ден...
Свива се
в пресекулките дъх,
разлива се
с нескончаемия
си спазъм...
Има те... има те...
Центрично притеглен...
В самото ребро...
Самото ребро
Адамово...
Там, където
мен самата
ме няма...
Не искам да те боли
от тая агония
(когато мен ме боли)...
Когато си в мен...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...